|
История
|
8 януари 1878 година. Огненият обръч на руските воини около Шейново затяга Вейсал паша.
Гореща молба отправят двамата турски лекари за пощада на леко и тежкоранените турски
войници, оставени на лечение в града. Руският шик е великодушен, градът е освободен.
Офицерите и войниците от турската армия са пощадени.
9 януари 1878 г. Съпротивата на Вейсал паша е сломена. Пътят към Одрин и Цариград - отворен.
Вървят победоносните руски войски, след тях се завръщат осиротелите бежанци от Балкана.
Проточила се е пехота, артилерия, обозни части. Безконечен човешки мравуняк от отрядите на
ген. Радецки, Скобелев и Святополк Мирски, почти половината от руската армия преминава през
Казанлък.
Градът е потънал в смрад и зловония. Навсякъде се носи мирис на кръв и мърша.
Избухва епидемия. Пламъците н засягат почти всички къщи в града. Загиват цели
семейства от коремен тиф. В района на Казанлък и Шипка действува дезинфекционен
отряд на Червения кръст, организиран от пълномощника на дружеството за помощ
на ранените и болни воини В. М. Глебов. Ръководител на отряда е И. Маляревски.
Като съобщава за големия обем на работата по „санитарното очистване" на Казанлък,
Маляревски отбелязва внушителната помощ, оказана му от органите на местната
власт и от населението.
По време на работата на отряда на Червения кръст в Казанлък по инициатива на И. Маляревски
и с доброволните вноски от населението се открива градска болница за жителите на града.
Това е първи отклик на гражданите при изпълнението на червенокръстко мероприятие.
Новооткритата болница позволява да се изолират болните жители от преминаващите войници,
които дотогава нощуват под един покрив с болните. В болницата се настаняват 40 болни
българи и 6 военнослужащи. Тя се помещава в девическия манастир, в двуетажна еркерна сграда,
разположена в югозападния край на манастирския двор. Тук болницата, обслужвана
последователно от градските лекари Леонид Георгиев и д-р Липински, просъществува до 1885 г.
След Съединението тя е местена на различни места в града.
Руската червенокръстка организация подпомага новооткритата болница, на която дава материално
оборудване, медикаменти и превързочни материали. По-късно нейната издръжка се поема от клона
на Благотворителното дружество „Св. Пантелеймон" - Червения кръст на Източна Румелия.
Оттогава болницата стои неизменно на фронта на здравеопазването на казанлъшките граждани
и населението от околните села както за лечение, така и за активна профилактична дейност.
Заедно с това ръководството на болницата и нейните здравни работници са основната
движеща сила на Червения кръст като организация, която по обществен път подпомага
здравеопазването. Те успяват да изградят една от най-авторитетните и действени
обществени организации в градa, която вече близо 120 години стои неизменно
на фронта на здравеопазването като негова масова обществена опора.
|
|
