АБОРТИТЕ

Броят на абортите от дълги години надвишава броя на ражданията за 1994г. са регистрирани 97 567 аборта срещу 79 934 раждания. На 1000 жени във фертилна възраст коефициентите са съответно 38,9 раждания и 45,5 аборта.
Тревожно е нарастването на абортите сред младото поколение 15-19-годишна възраст.
По честота на абортите България е на едно от първите места сред останалите европейски страни. През 1994г. на 1000 живородени се падат следните аборти:

Здравното състояние на майката и детето имат определена роля при формирането на ферилното поведение на семейството. Жените с тежки увреждания или недобро здраве, прекарали тежка бременност или раждане, родили увредено дете, често пъти е причина за въздържане от раждането на второ или повече деца.

ЗАБОЛЕВАЕМОСТ ОТ ЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ
Най- общо би могло да се отбележат някои положителни промени в заболеваемостта от заразни болести. Ликвидирани са или са сведени до единични случаи заболяванията от детски паралич, дифтерия, коремен тиф, паратиф и др. По настоящем се срещат единични случаи- рецидиви, инокулирани форми или внесени от чужбина.
Някои заболявания обаче остават все още сравнително високи- инфекциозен хепатит, скарлатина, рубеола, лещенка и др., както и дизентерия, чийто интензитет от десетина години непрекъснато нараства.

ЗАБОЛЯВАНИЯ ОТ ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ОБРАЗУВАНИЯ

От редица години бележи непрекъсната тенденция към покачване. Тревожен е фактът, че през последните години темпът на това покачване се засилва. За периода 1985-1995г. болестността от тези болести е нарастнала от 1477,3 на 2119,6 на 100000 население или със 642 пункта, а заболеваемостта съответно от 233,3 на 285,1, т.е. 52,1 пункта. Сред отделните локализации най- висока е честотата на заболяванията на трахеята, бронхите и белия дроб, на кожата на женската гърда, на стомаха и др.

ИНВАЛИДНОСТ

Инвалидността на населението има не само съществено медико- социално значение, но причинява значителни икономически загуби, свързани със загубата на трудови ресурси за продължителен период от време, както и увеличени разходи за здравно- социални нужди.
Социалното значение на инвалидността се определя до голяма степен от продължителността на това състояние и най- вече последствията, които възникват за инвалида, семейството и обществото.
Инвалидността е състояние, което се отнася към рисковите явления в живота на човека и затова инвалидът подлежи на защита от страна на държавата под формата на престации (осигуряване).
Трябва да се отбележи, че определението на понятието "инвалидност" и начините на оценката й варират много в зависимост от законодателствата и практиката на обществено осигуряване в отделните страни. Също така формите на осигуряване варират според социалната политика, провеждана във всяка от тях.
В нашата страна изхождайки от системата на социалното осигуряване се отбелязва непрекъснато разширяване на контингента от инвалиди. Състоянието инвалидност се оценява не само като загуба на професионалната трудоспособност, присъща на активното население(16-60г.), но и като състояние за неспособност за осъществяване на дейности в ежедневието на всеки човек.
Така в групата на инвалидите се разглеждат две категории лица, тези с трайна загуба на професионалната трудоспособност и социално проблемни лица. Към втората категория се отнасят деца с вродени и психични аномалии, както и възрастни(самотни, болни) хора, които са затруднени в осъществяването на жизнените си функции (битови, обществени и др.).